Преди няколко дни се случи нещо дългоочаквано – на бял свят се появи филма на Стоил Димитров и Рене Екерт „Surfing the Wild East”. Дългоочакван, защото откакто се заговори за този проект миналата година, всички с нетърпение очакваха да видят какво се е получило от тази колаборация. Личното ми мнение, след като изгледах филма е, че е много кратък. И веднага ще се обоснова – той е заснет и направен толкова невероятно красиво, че ми се щеше да продължи много повече. „Surfing the Wild East” излиза много извън рамките на стандартните сърф филми, повечето от които са просто сглобени клипове, пълни с трикове и стандартен саундтрак. 

   Това е разказ за едно пътуване. 

   Веднага ми се прииска да се срещна със Стоил и Рене (очаквайте интервю с него след 5 март) и да споделя впечатленията си с тях, да им задам въпросите, които този проект породи у мен. Поради натоварената програма на Стоил, а и моята, успяхме да поговорим само „виртуално“, разменяйки се имейли, но нещата се получиха. 

   Стоил е достатъчно известен сред сърф и сноуборд обществото, така че няма нужда от представяне, затова пристъпваме към разпита.

   ИдеятаКак се зароди идеята за сърф филм, показващ непознати и девствени спотове в Черно и Каспийско море? Как бе приета идеята от Рене Екерт за този филм?

   С: Преди две години, когато се запознахме с Рене, докато снимаше филма за българската сноуборд сцена (At Equilibrium), му споменах в един разговор, че караме сърф тук и че от известно време наблюдавам прогнозите в Каспийско море и ми се струва, че е възможно да има вълни и там. След време получих мейл от него, че идеята му се струва много интересна и трябва да се опитаме да отидем там. В началото идеята беше да направим пътуването от България до Азербайджан сами и да снимаме приключението си. Но след около година обсъждане и планиране чрез купища имейли, се появиха и спонсори, и плана се промени.

   Марките ( Red Bull, Fox…)Лесно ли бе да се привлекат за каузата световно известни марки и техните карачи?

   С: В нашия случай сякаш не беше много сложно, защото Рене има позиции в Ред Бул, тъй като беше правил няколко предишни проекта заедно с тях. Явно бяха доволни от работата с него и бързо дадоха зелена светлина на проекта. В последствие изпратиха и карачите, което много промени нещата и концепцията. Заслугата за цялото финансиране и  продуциране на филма е изцяло негова.

   ФинансиранетоКак се роди идеята за crowdfunding?

   С: Идеята, пак беше на Рене, който беше успял да си подпомогне последния сноуборд проект по този начин. Наистина е добър начин за набиране на средства. Много благодаря на всички които ни подкрепиха!

   МестатаСпотовете по нашето Черноморие са ясни и известни на родните сърфисти. Турското крайбрежие също има своите почитатели. Но откъде се появи Каспийско море?

   С: Може би точно факта, че никой не знаеше нищо за Каспийско море беше толкова привлекателен. Нямахме никаква информация че там има места на които става за каране. Със сигурност се появяваха вълни, съдейки по прогнозите в интернет и точно това ни мотивираше да проверим стават ли за нещо или не.

   ПътуванетоФилмът предлага много повече от просто каране и трикове. Всъщност представлява един невероятно красив пътепис по познати и непознати места, всяко със своя чар и загадъчност и в същото време неподозирани възможности за сърф. Какво е чувството да пътуваш толкова километри в търсене на прогноза в компания на съмишленици?

   С: Попринцип в нашите условия и рядкоста на прогнозите, за да направиш подобно пътуване както трябва са ти необходими един или два месеца. Ние разполагахме с по-малко от 15 дни, вероятността да уцелиш прогноза в този период е минимална. Още от самото начало основното нещо беше пътуването и местата, които ще посетим, а карането щеше да е бонус. Най-хубавото беше че още с пристигането успяхме да уцелим 2 дена вълни и после нещата се развиваха по-спокойно. Дори прекалено спокойно за очакванията ни 🙂

   Прогнозата Пролетно-есенния цикъл на бурите при нас предоставя сравнително добър шанс да уцелиш прогноза плюс-минус някоя седмица. Но как се предвижда вълна в море, на което никой досега не е карал?

   С: Да наистина есента е сезона с най-честите прогнози, но ние някак си уцелихме периода по между им и освен двата дни в началото, едва ден преди да си тръгнат всички, се появи нова прогноза. За щастие момчетата успяха да хванта някаква, много странна вълна в Каспийско море, идваща от юго-изток (което е много странна и рядка посока за района), но поне беше нещо. Иначе предвиждането на вълната беше единствено със следене на прогнозите в интернет.

   СърфингътДа се отклоним за малко от темата. Какво те привлече точно в сърфа, при положение, че при нас има доста повече възможности и условия за ветровития тип сърфиране?

   С: В сърфа в самото начало ме привлякоха най-вече Сандала и Ради, за което съм им безкрайно благодарен. И от там нататък не съм мислил какво точно ме привлича, но не се сещам и за нещо което да не ме! Да, наистина условията за “уинд” и “кайт” са доста по-благоприятни, но винаги малко са ме отблъсквали хилядите такъми, платна, мачти, линии и тн. Не казвам, че е нещо лошо, но просто не е за мен. Сърфа е доста по-опростен и изчистен от към екипировка… трябва ти само една дъска, неопрен и желание за гребане(защото доста често си оставаш само с него) 🙂

   ПрофесионалиститеКакво е чувството да се срещнеш и да караш в компанията на професионални сърфисти? Що за хора са, лесно ли намерихте общ език.? Мислиш ли, че непривичните условия в Черно море (малкия период на вълната, вятъра и т.н.) представлява предизвикателство, което би привлякло чужди сърфисти?

   С: За съжаление не успях да покарам с тях, защото в малкото моменти в които имаше вълни, трябваше да снимаме, но през останалото време комуникацията беше доста естествена. В началото ми беше леко притеснено, особено като дойде Иан, който определно излъчва безкомпромисността на човек карал “Jawls” и въобще най-големите вълни някога. Питах се “какво по дяволите прави тук – на нашето езеро?”. Но много бързо видях, че и той и другите са много земни хора, просто с много повече опит и безкрайно добри в това което правят.

   Не знам дали самите условия за каране ги привличат, но със сигурност показаха, че дори и на такива “меки”  и “разбарабичкани” вълни, може да направиш всичко. Определно разкриха потенциала на това, което е възможно тук, въпреки че уцелихме може би едни от най-слабите условия, които предлага морето.

   Българските спотове Каква е твоята и на про-тата оценка за нашите места?

   С: Оценката е, че със сигурност има вълни, които стават за каране, но може би основния проблем е, че много трудно може да се стигне по-високо ниво. Според мен без да ходиш да караш на океан, само с нашите редки прогнози, много трудно може да прогресираш.

   Зaпомнящи се моментиКои бяха най-запомнящите се моменти от пътуването?

   С: За мен лично, беше престоят ни в Керпе (Турция) където прекарахме 2 дни с местните сърфисти, много истински хора, които живеят само за сърфа и всичко свързано с него! Аз не стигнах до Азарбайджан, защото трябваше да остана да снимам с Гари, който не можа да вземе виза за там, тези дни, бяха най-силните от трипа, поне за мен.

   Официална премиераКакви са плановете за официална премиера (в киносалон) на филма?

   С: За момента не сме планирали прожекции. Мисля че идеята е да се рзпространява “онлайн”. Но ако има интерес, може да направим нещо.

   Бъдещи проектиКога да очакваме завършването на Lost Winter? Имаш ли идея за нов сърф филм, примерно в комбина с Емануил Емануилов (Багерчето), който направи своя “морски” дебют с два клипа от миналогодишната августовска прогноза?

   С: Плана за “Lost Winter” е да направим премиера към края на Октомври и искренно се надявам да успеем да се справим до тогава. Имам огромно желание да направим нов сърф филм, но и още по-голямо да карам, а с тези редки прогнози в никакъв случай не бих стоял, гледайки от брега останалите. Може би по-нататък, но за момента нямам жеалние да снимам, искам най-вече да съм във водата.

   Аз пък съм сигурен, че ще има повече от достатъчен интерес към “Surfing the Wild East”, за да му се порадваме и на голям екран. С подобаващо афтърпарти, разбира се 🙂

© Хъшо